Кинезитерапия
Кинезитерапията (от гръцки “kinesis“-движение и “therapy“-лечение) – това е лечение чрез движение и физкултура. Движението е естествена биологична функция на организма. А също и важен елемент от цялостната физикална медицина и рехабилитация.
Движението на енергията натрупана в механорецепторите и трансформирана в аферентни нервни импулси, предизвиква обратна реакция. Физическите упражнения, организирани и приложени конкретно като продължение на естествените движения в комбинация с функционирането на биологичните, биохимични и енергетични процеси в тялото, създават положителни промени в организма. Активират се и нормализират метаболитни процеси, повишават се функционалните възможности на организма, подобрявайки имунобиологичния капацитет.
Двигателната функция се явява стимулатор за физиологичното възстановяване на организма, развитието и формирането му. При системни занимания може да се спре или пък стимулира определена реактивност в тялото, на определени органи и системи. Може да се спре даден патологичен процес и даже самата болка. Регулярната кинезитерапия с дозирана физическа активност засилва функциите на всички органи и системи, помага на организма да се адаптира при големи физически натоварвания.
Физическите упражнения директно влияят на мускулатурата, сухожилията, ставите, на целия опорно-двигателен апарат, в това число на централната, вегетативната и неврохуморалната системи. Преди да се започне кинезитерапия се правят някои тестове в зависимост от вида на оплакванията, за да се прецени персоналната нужда на всеки. Изследват се:
- Стойка
- Походка
- Мускулна сила и тонус
- Подвижност на ставите и обхват на движенията
- Координация и баланс
- Функция и състояние на сърцето и кръвоносните съдове
- Дихателна функция
На първо място трябва да е ясно, че оплакванията, заболяването не могат да бъдат премахнати и излекувани с физически упражнения. Чрез тях ние само стимулираме естественото възстановяване на тялото, за да коригираме нарушенията в биохимическата верига на костно-мозъчната система. Така също за възстановяване ресурсите на вегетативно-нервната система, която обикновено залинява при липса на двигателност. Вегетативната нервна система се грижи за физическата и умствена активност на тялото, поддържа постоянството на вътрешната среда (хомеостазата), координира и регулира жизнените процеси. Стимулирането, възбуждането на вегетативната нервна система чрез кинезитерапия е като да спуснем въже, с което да достигнем брега на здравето.
Преди да се разработи програма за кинезитерапия задължително трябва да се изследва костно-мускулната система и да стане ясно кои мускули имат неблагоприятно въздействие върху правилната биомеханика на движението – сгъвачи или разгъвачи, кои трябва да бъдат укрепвани и кои да се отпускат.
Не съществува вариант едно и също упражнение да е подходящо за всички хора. Както на една и съща кука не могат да се ловят всякакви риби, така е и с упражненията в кинезитерапията. Подходът и комбинирането трябва да са персонални и индивидуални. Трябва да се знае дали човекът спортува активно в ежедневието си или никога не е проявявал интерес към спорт. В този случай трябва да сме много бдителни, тъй като назначените упражнения могат да се окажат „отрова”, да доведат до нови травми, гадене и повръщане, нарушения във вестибуларния апарат.